Страхотен ден ...

Днес денят ми мина доста добре, като изключим факта че се оспах. напослдък ми става навик, но все пак сме в края на учебната година и се надявам през въкейшъна да си пооправя биологичниа часовник. Баща ми пак ме закара до училище (съседния град) и като влязохме в града се сетих че ми се ядат Fornetti и имам възможност да си купя, колкото и да не ми стигат 5лв на ден. Купих си със Бекон. Там за първи път опитах такива и винаги като отида там (макар че не е много често) все с бекон си взимам. Вкусни са! Ямии. Отивам в училище влизам празно ... няма викове и крясаци - тищина. Звъня на криса и я помолих да излезем та да изпушим по една цигара. Излиза тя и вика ми то няма никой. Викам и нормално предпоследен ден (вече усетил се защо беше тишината при влизане в даскало) Докато ми се изповядваше как се испонапили предната вечер с вино и бира цигарата ми свърши. Влязохме вътре - Скука. Видяхме класната с дневника и подир нея момиче от 11 клас, тъй като от нашия клас никой няма да се навие да и помогне. Трябваше да нося реферат на тема "Фотоелектичен ефект" ама на господина ми трясннал 6 ей така. Имало някой които са против но ... така е решил човека, така е направил. Викам на Криса да си вървим, тя навита естествено. Предложих и каффе - отново навита. Отидохме, пихме по количка (аз) и кафенце (тя) и си тръгнахме. Обикаляхме по центъра. Къде ли не влизахме ... Засякохме се и с Ронка, не я бях виждал от както стана тъпата ситуация с фитнеса. Гушнахме се поприказвахме, изпушихме по една цигара и хайде пак по магазините. Но преди това ми дойде гениална идея - да отидем до "Втора употреба" да се полигавим, там Криса ми сподели, че доста от дрехите и са от такива магазини. Но какво пък в крайна сметка има и нови неща. Попаднахме на промоция "Две за лев" както се бъзиках с криса по късно, защото взехме 3 дрешки за 1.50 лв - мойта блуска на H&M и нейните 2 потничета. Каза че ме искала на завършавено с нея ... може, защо пък не? Та освен кафето ме черпи и с блузка за 50 ст. По късно Ронка и Здравко (забравих да го спомена) искаха да я видят но не им дадох защото ми се носи славата на човек който пазарува оригинални неща, и щеще да е тъпо да отворят сакчето и да ги лъхме миризмата от сака типична за магазините "втора ръка" Заваля дъжд, с криса си казахме чао ... тръгнахме пак по магазини ... на кафе отново пак ме черпиха този път Ронка (кризата на какво ме направи) и най накрая се разделихме и с Ронка и Здравко. Тя пък ни вика "Златни сте бе ей!" защото от толкова много приятелки най накрая тръгнала с момчета по магазините. И сега докато пиша това доло имаме гости. Леля и Вуйчо :)