За Него

Поста е писан на 22.09.09. Започнат около 3.30 през ноща и завършен около 4.04 и не постнат, защото си мисля че ще нарани човек.

Боже сега като започвам да пиша, даже не се сещам за името му ... слабоумен това си ми е проблем от края на миналата учебна година ... е казва се Чавдар, за по кратко вече му викам Мило. Запознахме се в един много комерсиален сайт за България, името на сайта няма да споемнавам. Дори и сега си пишем, и се гледаме на камерите и забелязах, че ме гледа и го излъгах че: "Пиша, нещо като съчинение, от време на време пиша така, като дневник." Последва въпроса: "Какво пишеш, в дневника отбелязан ли съм?." Казах му: "За теб пиша в момента, за нашето запознанство" а той ми отговори: "Супер, дано има много продължения" не отговорих дано ... отговорих: " и аз искам това", защото съм суеверен и съм забелязал, че колкото пъти кажа дано, нешата някак си не вървят. А другото което ме човърка е че не му казах че ще го поствам тук, защото имам намерение да пиша за нашата връска тук, да споделям хубавото и лошото, положителното и отрицателното ...
Все още му нямам доверие, това забелязах току що ... видях го че дреме и му казах да си ляга, че сега пиша и утре като си изпия кафето и закуся, и пакетирам учебниците си от миналата за да ги продам (което също трябва да направя утре) и, че ще си пишем като си свърша работата и той се съгласи ... но последва неловка пауза и аз го попитах "И сега лягаш нали?" А той каточели с учудване от въпроса ми каза "Да". Мисля си, че този инстинкт се е изградил с годините, в които съм бил лъган, и сега си мисля че по трудно ще Обичам - отново някакъв инстинкт ...
Всъщност сега забравих за какво по точно пишех, защото много се отнесох, но исках да пиша за връската която очаквам. Иска ми се Любовта да е двустранна, каквато никога не съм имал ... мисля?
Той е много спокоен човек, до сега не ми даде повод за съмнение в него, въпреки че все още му нямам напълно доверие, с времето се надявам, че ще си изградим такова. Много бързо се получиха нещата и то още от чата, започнахме да споделяме още след първите 2 часа в които се запознахме, макар и виртуално. Това може би е, защото и двамата търсим истинското и сме нили наранявани. Работи в известно Столично кафе, колегите му знаят за него, даже им е споделил за мен ... говори с с тях на "ма" което не ми допадна много ... малко му е мек гласа, но не съм с него заради гласа все пак, нали? С него съм заради, самия него, заради това което е. Допадна ми. За мъж на тази възраст е много симпатичен, стегнат и лъчезарен. Не е уморен от живота, тоест не го показва - уморен е и то много, именно това ми сподели след около 2-рия час от както се познавахме, и аз много му споделих ...
Направих една огромна грешка ... излъгах го че съм на 18 и че уча последна година в училище, и че ще се местя в София след година. Грубо от моя страна ... незнам кога и как ще му кажа, но и това ще стане. Дано да не се убиди за Лъжата, всъщност като се замисля - едва ли, той не е такъв човек, но все пак не бива да го подценявам.
Много мисля в бъдеще от както се запознахме ... не е на хубаво са казали хората ... и нали съм си суеверен и не изневерявам на себе си трябва да спра да мисля в бъдеще ... най много 2 седмици напред :)

Боже 4 часът е ... ! Лягам си

Написах този пост, защото очаквам да се получи нещо Истинско! Искам това да е началото на една Нова, Истинска, Красива и Искренна Лобов!